Ний тук, не зная как да кажа, стоим [в]се колкото бяхме. Арменчето бе се отделило, но пак дойде. Бр. Стоянов стои така, както го знаеш. Приятелят Велчев напредва, но и него, както разбирам, светът го спъва.
Бог не остава от [това] да ме ръководи. Напоследък имах един сън, в него сън аз видях един път, ето такъв [зачеркнато от П.К.].
[Следва рисунка на път.]
Той по разни начини дохожда да ме учи. Аз сега разбирам, че страданията в живота са едно условие за душевното ни подобрение и че от всичко трябва да вземаме урок. Разбирам сега, че ако Бог отнеме милостта Си от нас, о, то ний загинваме! В нея минута адът е готов да ни погълне. Не може, не може без милостта Божия да се живее. Аз съм дохождал в треперене само като помисля, че ако Бог отнеме милостта Си от мен, какво ще стана. Ужас ме съвзема.
Извинявай за писмото ми — аз не мога добре да излагам мислите си, но зная, че ти и тука ме разбираш. Светът засега се произнася за мене, че съм меланхолик и тайнствен. Мен ме скърбят тези и други подобни неща.
Приеми братското ми целувание и поздрав от бр. Тодора и приятеля Велчева.
Твой верен в Господа: Пеню
Засега чрез бр. отд[елно] ми пращай писмата.
Същий